Блогът на Биляна

стихове, поеми и размисли

Нищо не се променя. Не забелязваш никаква промяна, всичко върви както и преди. И по-добре - защото така те е страх от тези промени. Въпреки това нещо те чопли, нещо ти нашепва…

В такъв момент може да смениш гаджето, квартирата, да смениш дори града или държавата, в която живееш. Съвсем нормално е да потърсиш решение отвън, а не вътре в себе си.

Смени града, смени работата, започни да се виждаш с нови хора. Прави всичко, което поискаш - няма ограничения, няма проблеми - всичко е ново и прекрасно. Напийсе като прасе, прекарай нощта с непознат, събуди се на другия край на града и иди все още подпийнал в офиса. Намери си гадже, смени го с друго, яж каквото ти видят очите, лягай си сутрин и ставай по обед. Няма нужда да говориш с роднините си - и без друго си прекарал толкова време с тях.

Прави всичко, но не оставай сам със себе си. Защото, ако го направиш, ще разбереш много за теб самия. Запознай се наново с човека вътре в теб - вероятно той няма нищо общо с този, който си създал според представите на хората наоколо. Запознай се с него и му се предай… Остави се в ръцете му. Ако искаш, поплачи. Сълзите от радост са лекарство.

Невъзможно е да кажа нещо, което някой мъдрец вече не е казал. Невъзможно е да научиш нещо ново от мен. Можеш само да видиш моята гледна точка, моя свят. Аз просто разказвам истории…

Биляна Карадалиева

Recent entries

7.12.09 | Да знаеш…

Когато започнеш да се питаш кое е това, което е важно е живота ти, кой си и какво правиш тук, отговорите идват един след друг. Твоята работа е да ги видиш, разбереш и приемеш. Когато отговорите стават повече, въпросите растат лавинообразно. Сякаш всичко ти се изяснява малко по малко. Всичко си идва по местата, дори […]

Приеми, за да те има.
Поискай, за да разбереш.
Че вече имаш всичко,
което някога ще избереш.
Подмини, за да ги има.
И дай, за да разбереш.
Че сивотата си отива,
щом при слънцето поспреш.
Биляна Карадалиева

27.10.09 | Ще вдишам

Ще вдишам настоящето,
застинало за миг под слънцето.
С усмивка днес ще се откъсна от земята,
издишала нещастия и мръсни облаци.
Ще вдишам силата и вярата,
поискали да дойдат с изгрева.
И мека, истинска, и лека,
туптящата земя ще ме посрещне.
Ще вдишам теб и мене,
прегърнали вселената.
Поискали небето, получихме и синева,
докоснали морето, пропълиди нощта.
*******
*****
В началото на месеца изкарах курса Art of Living, на […]

Не помниш ли, че ме видя?
Не помниш ли луната,
прегърнала нощта,
да пее тихо на цветята.
Не помниш ли, че ме видя?
През мрака и мъглата.
Да вървя уверено към теб,
преглътнала тъгата.
Не помниш ли…
Разбрахме се да се намерим.
След много катастрофи и любови,
да застанем чисти под луната.
Биляна Карадалиева

Здравейте всички, това е моят блог. Тук ще публикувам както избрани от мен стихотворения, така и всичко, което искам да споделя със света. Надявам се, че с този блог ще успея да събера около себе си хора със сходни интереси.

March 2010
M T W T F S S
« Jan    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031