Нощта ще падне
заедно със тебе.
Ще иска още,
притихнала и жадна.
Ще носи вяра
утрото безкрайно,
прегърнало за малко мен,
потънала в тъма.
Ще нося радост винаги,
щом до мен се спре нощта.
Ще давам без да искам,
ще вдигам без да питам.
Биляна Карадалиева

И искаш - получаваш, вземаш, даваш,
не мислиш, не разискваш, не обмисляш.
И грабиш с шепи, пиеш и разсипваш,
не даваш, не допускаш, не обичаш.
Не помниш вчера и не молиш утре,
целуваш днес със затворени очи.
Прегръщаш себе си привечер,
поискал и получил самота.
Но цялата луна ще дойде,
тъй ясна и пречистена,
не искаща, свободна, силна.
Пропуснала вчера, дошла навреме днес.
Биляна Карадалиева

Какво да правя, ако съм нещастна, ако страдам. А ако се чувствам зле, отчуждена, неуравновесена. Ако се чувствам щастлива? Ако сърцето ми бие яростно? Единственият начин да продължа нататък е да бъда. Да бъда в това, което съм, да го изживея и да го споделя. Болката и всички онези неприятни усещания в тялото са показател. […]

Нищо не се променя. Не забелязваш никаква промяна, всичко върви както и преди. И по-добре - защото така те е страх от тези промени. Въпреки това нещо те чопли, нещо ти нашепва…
В такъв момент може да смениш гаджето, квартирата, да смениш дори града или държавата, в която живееш. Съвсем нормално е да потърсиш решение отвън, […]